РЕСАК - Дистрибутор на спътникови изображения
Една от основните услуги, които РЕСАК предлага на своите клиенти е закупуване на почти всички видове спътникови изображения, съществуващи на международния пазар. За да могат клиентите ни да се ориентират по добре в наличните на пазара спътникови изображения и да направят информиран избор при закупуването на определени такива, РЕСАК предоставя това “вътрешно интернет пространство” с основна информация за дистанционните изследвания като цяло и за видовете спътникови изображения поотделно.
Където и да се намирате в интернет пространството на РЕСАК винаги можете да достъпите частта засягаща дистрибуцията на сателитни снимки от бутона с иконка на Земята в дясно на банера на сайта.
Основни характеристики на системите за дистанционни изследвания и изображенията, предлагани от РЕСАК
Видове системи за дистанционни изследвания
Дистанционните изследвания (ДИ) представляват наука за събиране и интерпретиране на информация за даден обект или явление от разстояние, използвайки сензори, които не се намират във физически контакт с обектите си на обследване. ДИ имат широко приложение в най-различни области, но по отношение на наблюдение на Земята, системите за ДИ заснемат изображения. Най-общо тези изображения са заснети от сензори на борда на въздушни самолети или космически спътници и представляват важен източник на информация, както за картиране така и за следене и моделиране на развитието на природни и антропогенни елементи от земната повърхност – информация, която е от значение за най-разнообразни области от човешката дейност (както научни, така и икономически). Интерпретацията и анализа на изображения, заснети по метода на ДИ се нуждае от разбиране на процесите, които обуславят взаимовръзката между онова свойство, което сензорът реално измерва и свойствата на повърхността, които за нас са от интерес за определяне и/или изучаване (напр. физични свойства на процеса на отразяване на повърхност с определени характеристики като цвят и плътност на материята и чувствителност на сензора към конкретно свойство). Познаването на тези зависимости е предпоставка за адекватния избор, обработка и интерпретация на изображенията, заснети от сензорите за ДИ. То е ключов фактор и в дистрибуторските услуги на РЕСАК, при които центърът подпомага клиентите си да направят най-икономичния избор при закупуване на изображение, направено при дистанционно наблюдение на Земята.
Разрешения/резолюции (resolutions)
Независимо от начина на придобиването им, изображенията днес се предоставят изключително в цифров вид, което позволява тяхната лесна, удобна и бърза обработка от компютър. Тя се състои най-общо от автоматизирано извличане на информация или от подобряване на изображенията с цел крайно оформяне на представянето им, или за целите на фото интерпретацията (визуално разпознаване). Основни характеристики на дигиталните изображения, които са от изключително значение за тяхната обработка, са техните пространствено и радиометрично разрешения (резолюция). От пространствена гледна точка изображенията са съставени от отделни/дискретни изобразителни елементи, познати като пиксели, които се изразяват в еквивалентна линейна мерна единица за земна повърхност (обикновено метри). Изображенията се делят на такива с ниска (1km-10km), средна (100m-1km), висока (10-100m) и много висока (под 10m) пространствена резолюция. От радиометрична гледна точка това е обемът от числени стойности, които определят различната сила на заснемания сигнал, който понякога се отнася като динамичен диапазон (dynamic range) [], изразен в битове (bits) и обуславящ дълбочината на цвета (color depth) [], или пропорция сигнал-към-шум (signal-to-noise ratio) [сигналът записан в пикселите на дадено изображение, напр. отразена от земната повърхност светлина, никога не е чист, а е примесен с шум, резултат от несъвършенствата на системата за наблюдение. Сигналът е по-добър при използване на по-широки диапазони от спектъра. Също така шумовата компонента намалява при по-голям пиксел на заснемане. Ето защо трябва да се внимава със спектралното, пространствено и радиометрично разрешение, защото увеличаването им може да доведе до несъстоятелност на данните].
Пространственото и радиометрично разрешение се отнасят за всички видове цифрови изображения. Освен тях изображенията, заснети по метода на дистанционните изследвания, имат още две много важни характеристики, а именно, спектрална и темпорална резолюция. Спектралното разрешение представлява широчина на лентата от електромагнитния спектър, към която сензорът на системата за ДИ е чувствителен. В този смисъл изображенията са измервания на пространственото разпределение на електромагнитни вълни с определена дължина на вълната. Обикновено това е отразената слънчева радиация или излъчената топлина – когато става дума за пасивни системи – или отразената радиация от независим източник на енергия, излъчван от самата система за дистанционни изследвания, – когато става дума за активни системи. Поради технически изисквания, избирателна пропускливост на атмосферата на Земята, вторичното отражение на лъчението при контакт с частиците в атмосферата и значимостта на данните, не всички диапазони от електромагнитния спектър, или т.н. честотни ленти/спектрални канали (spectral bands/channels) са подходящи за записване. Основните диапазони при пасивните системи са във видимия и инфрачервен спектър или между 0.4 и 12µm, като в горния край далечно инфрачервеното лъчение се използва за определяне на отдадената топлина от обектите. При активните (радарни системи) се използва микровълновия диапазон от електромагнитния спектър – между 30 и 300mm, – като за тяхното описание по-често се използва понятието честота (frequency), вместо дължина на вълната.
Значимостта на тези различни диапазони се крие в механизма на взаимодействие между електромагнитната радиация и материалите, които се изследват. Във видимия и инфрачервен диапазон отразената енергия, измерена от сензорът зависи от свойства като пигментация, съдържание на влага и клетъчна структура на растителността, минерално и водно съдържание на почви и ниво на седиментация на водата. В термалния край на инфрачервения диапазон силата на уловената радиация се контролира от капацитета на излъчване и други термични свойства на повърхността и на материята непосредствено под нея. В микровълновия диапазон, използвайки активни системи за заснемане, базирани на радарните технологии, силата на отразения сигнал зависи от грапавината на земното покритие, което се обследва и неговите електрични свойства, изразени във вид на сложна диелектрична проницаемост. Във всички случаи, при взаимодействието си с радиацията от различните части на електромагнитния спектър, различните типове материали (вода, почва, растителност и др.) реагират по определен начин, т.е. имат характерен отговор, т.нар. спектрална сигнатура.
Има още една резолюция, която е от значение за спътниковите системи. Нарича се времева резолюция (temporal resolution) и представлява интервала, на който се заснема една и съща точка от земната повърхност. Тази регулярност се обуславя от факта, че спътниците се изстрелват в предопределени орбити на определени височини, което позволява определянето на регулярността на заснемане на дадена точка от земната повърхност.
Списък на предлаганите спътникови изображения
По-долу за изредени характеристиките на спътниците и техните сензори, предоставящи съответните изображения. Моля, натиснете върху името на спътника за да видите как изглежда.
Изображения с ниско пространствено разрешение
TERRA
MODIS (Moderate Resolution Imaging Spectroradiometer)
| Собственик | NASA |
| Пускова дата | 18 декември 1999 |
| Продължителност на мисията | 6-7 години |
| Височина на орбитата | 705 km |
| Времево разрешение | 1-2 дни |
| Захват на полосата | 2 330 km |
| Наклонение/насочване | |
| Спектрално разрешение | 36 честотни ленти в диапазона 405nm÷14385nm |
| Радиометрично разрешение | |
| Пространствено разрешение | 250m (за честотни ленти 1-2), 500m (за ч. ленти 3–7), 1000m (за канали 8–36) |
| Срок на изпълнение на поръчка | – |
| Минимална площ на поръчката | – |
AQUA
MODIS (Moderate Resolution Imaging Spectroradiometer)
| Собственик | NASA |
| Пускова дата | 4 май 2002 |
| Продължителност на мисията | 6 години |
| Височина на орбитата | 705 km |
| Времево разрешение | 2 дни |
| Захват на полосата | 2 300 km |
| Наклонение/насочване | |
| Спектрално разрешение | 36 честотни ленти в диапазона 410nm÷14390nm |
| Радиометрично разрешение | 12 бита/пиксел/ч.лента |
| Пространствено разрешение | 250m (за честотни ленти 1-2), 500m (за ч. ленти 3–7), 1000m (за канали 8–36) |
| Срок на изпълнение на поръчка | – |
| Минимална площ на поръчката | – |
Изображения със средно пространствено разрешение
TERRA
ASTER (Advanced Spaceborne Thermal Emission and Reflection Radiometer)
| Собственик | NASA |
| Пускова дата | 18 декември 1999 |
| Продължителност на мисията | 6-7 години |
| Височина на орбитата | 705 km |
| Времево разрешение | 16 дни |
| Захват на полосата | 60 km |
| Наклонение/насочване | ±24° VNIR / ±8.55° SWIR&TIR |
| Спектрално разрешение | 14 честотни ленти в диапазона 405nm÷14385nm |
| Радиометрично разрешение | 8 бита/пиксел/ч.лента VNIR и SWIR 12 бита TIR |
| Пространствено разрешение | 15 m VNIR / 30 m SWIR / 90 m TIR |
| Срок на изпълнение на поръчка | 7÷14 дни (архивни данни) |
| Минимална площ на поръчката | 60 x 60 km (1 сцена) |
IRS-1D (Indian Remote Sensing)
| Собственик | ISRO (Indian Space Research Organisation) |
| Пускова дата | 29 септември 1997 |
| Продължителност на мисията | 3 години |
| Височина на орбитата | 737 km (в перигей)/821 km (в апогей) |
| Времево разрешение | |
| Сензори | PAN, LISS-3, WiFS |
| Захват на полосата | 70 km PAN / 142km LISS-3 / 804 km WiFS |
| Наклонение/насочване | |
| Спектрално разрешение | |
| Радиометрично разрешение | 6 бита/пиксел/ч.лента PAN 7 бита LISS-3 и WiFS (доставка в 8-битов файл) |
| Пространствено разрешение | 5.8 m PAN / 23.5 m (зелен, червен, NIR) и 70 m (MIR) LISS-3 / 188 m WiFS |
| Срок на изпълнение на поръчка | 7÷14 дни (архивни данни) |
| Минимална площ на поръчката | 23 x 23 km (1/9 от единична сцена) архивни данни от РАN 70 x 70 km (1/4 от единична сцена) ново заснемане с LISS-3 |
Изображения с високо пространствено разрешение
SPOT-5 (Satellite Pour l'Observation de la Terre)
HRS (Haute Resolution Stereoscopique)
| Собственик | CNES |
| Пускова дата | 4 май 2002 |
| Продължителност на мисията | 5 години (11) |
| Височина на орбитата | 832 km |
| Времево разрешение | 26 дни |
| Сензор | HRS (Haute Resolution Stereoscopique) |
| Захват на полосата | 120 km |
| Наклонение/насочване | ±20° (насочване на визирната линия по посока траекторията на движение) |
| Спектрално разрешение | 1 PAN канал в диапазона 490nm÷690nm |
| Радиометрично разрешение | 8 бита/пиксел/ч.лента |
| Пространствено разрешение | 10m |
| Срок на изпълнение на поръчка | 7÷14 дни (архивни данни) / 7÷90 дни (ново заснемане) |
| Минимална площ на поръчката | 21 х 21 км (1/8 от единична сцена) |
Изображения с много високо пространствено разрешение
SPOT-5 (Satellite Pour l'Observation de la Terre)
HRG (Haute Resolution Geometrique)
| Собственик | CNES |
| Пускова дата | 4 май 2002 |
| Продължителност на мисията | 5 години (11) |
| Височина на орбитата | 832 km |
| Времево разрешение | 3 дни (с наклонение) /26 дни (в Надир) |
| Сензор | HRG (Haute Resolution Geometrique) |
| Захват на полосата | 60 km (117 km при едновременна работа на HRG1 и HRG2) |
| Наклонение/насочване | ±27° (насочване на визирната линия надлъжно и напречно на траекторията на движение) |
| Спектрално разрешение | 5 канала (1 PAN - за реализиране на супер, 3 MS - XS1, XS2, XS3 и 1 SWIR) в диапазона 490nm÷1750nm |
| Радиометрично разрешение | 8 бита/пиксел/ч.лента |
| Пространствено разрешение | 2.5m (supermode) / 5m PAN, 10m MS, 20m SWIR |
| Срок на изпълнение на поръчка | 7÷14 дни (архивни данни) / 7÷90 дни (ново заснемане) |
| Минимална площ на поръчката | 21 х 21 км (1/8 от единична сцена) |
Ikonos-2
| Собственик | GeoEye (преди Space Imaging Inc.) |
| Пускова дата | 24 септември 1999 |
| Продължителност на мисията | 7 години (гориво за 8.3 години) |
| Височина на орбитата | 681 km |
| Времево разрешение | 3÷5 дни (с наклонение) и 144 дни (в Надир) |
| Сензор | OSA (Optical Sensor Assembly) |
| Захват на полосата | 11 km |
| Наклонение/насочване | ±60° (насочване на визирната линия надлъжно и напречно на траекторията на движение) |
| Спектрално разрешение | 5 честотни ленти (1 PAN, 4 MS) в диапазона 450nm÷900nm |
| Радиометрично разрешение | 11 бита/пиксел/ч.лента (доставка в 16-битов файл) |
| Пространствено разрешение | 1m PAN, 4m MS (в Надир) |
| Срок на изпълнение на поръчка | 7÷14 дни (архивни данни) / 7÷90 дни (ново заснемане) |
| Минимална площ на поръчката | 49 кв.км. (архивни) / 100 кв.км. (ново заснемане) - при неправилна форма на полигона възлите на не по-малко от 5м един от друг |
Formosat-2
Remote Sensing Instrument (RSI)
| Собственик | NSPO (Национална космическа организация на Тайван) |
| Пускова дата | 19 май 2004 |
| Продължителност на мисията | 5 години (гориво за 7 години) |
| Височина на орбитата | 891 |
| Времево разрешение | 1 или 2 дни |
| Сензор | Remote Sensing Instrument (RSI) |
| Захват на полосата | 24 km |
| Наклонение/насочване | ±45° (насочване на визирната линия по траекторията на движение и напречно на нея) |
| Спектрално разрешение | 5 честотни ленти (1 PAN, 4 MS) в диапазона 450nm÷900nm |
| Радиометрично разрешение | 8-битова дълбочина на пиксела за ч.лента |
| Пространствено разрешение | 2m PAN, 8m MS (в Надир) |
| Срок на изпълнение на поръчка | 7÷14 дни (архивни данни) / 7÷60 дни (ново заснемане) |
| Минимална площ на поръчката | 24x24 km (архивни и ново заснемане) |
QuickBird-2
| Собственик | DigitalGlobe |
| Пускова дата | 18 октомври 2001 |
| Продължителност на мисията | 5 години (гориво за 7 години) |
| Височина на орбитата | 450 km |
| Времево разрешение (периодичност на заснемане) | 1÷5 дни (в зависимост от големината на областта за заснемане) |
| Сензор | Скенер с линейно блоково заснемане |
| Захват на полосата | 16.5 km |
| Наклонение/насочване (максимално отклонение от надира) | ±25° (насочване на визирната линия по траекторията на движение и напречно на нея) |
| Спектрално разрешение | 5 честотни ленти (1 PAN, 4 MS) в диапазона 450nm÷900nm |
| Радиометрично разрешение | 11 бита/пиксел/ч.лента (доставка в 16-битов файл) |
| Пространствено разрешение | 61сm PAN, 2.4m MS (в Надир) |
| Срок на изпълнение на поръчка | 3÷14 дни (архивни данни) / 7÷90 дни (ново заснемане) |
| Минимална площ на поръчката | 25 кв.км. (архивни) / 64 кв.м. (ново заснемане) |
KOMPSAT-2 (Korea Multi-Purpose Satellite-2) / Arirang-2
Multi-Spectral Camera (MSC)
| Собственик | Корейски аерокосмически изследователски център - Korean Aerospace Research Institute (KARI), RoSK |
| Пускова дата | 28ми Юли 2006 |
| Продължителност на мисията | 3 години |
| Височина на орбитата | 685 km |
| Времево разрешение | 28 дни, 3 дни (30° насочване на визирната линия напречно на траекторията на движение) |
| Сензор | Мулти-спектрална камера - Multi-Spectral Camera (MSC) |
| Захват на полосата | 15km в Надир |
| Наклонение/насочване | ± 30° Roll - завъртане по оста на движение |
| Спектрално разрешение | 5 честотни ленти (1 PAN, 4 MS) в диапазона 450nm÷900nm |
| Радиометрично разрешение | 10 бита/пиксел/ч.лента (доставка в 16-битов файл) |
| Пространствено разрешение | 1m PAN, 4m MS (в Надир) |
| Срок на изпълнение на поръчка | 7-14 дни (архивни данни) / 7-60 дни(ново заснемане) |
| Минимална площ на поръчката | 50 кв.км. - 4 сцени (архивни) / 225 кв.м. - 1 сцена (ново заснемане) |
| Покритие | Виж картата (актуалност: 4 декември 2008) |
EROS B-1
| Собственик | ImageSat (Израел) |
| Пускова дата | 25 април 2006 |
| Продължителност на мисията | 8÷10 години |
| Височина на орбитата | 510 km |
| Времево разрешение | 4÷12 дни според географската ширина |
| Сензор | |
| Захват на полосата | 7 km в Надир |
| Наклонение/насочване | ±45° |
| Спектрално разрешение | 1 PAN в диапазона 500nm÷900nm |
| Радиометрично разрешение | 10 бита/пиксел (доставка в 16-битов файл) |
| Пространствено разрешение | 70 сm |
| Срок на изпълнение на поръчка | 2-4 дни (архивни данни) / 10-90 дни(ново заснемане) |
| Минимална площ на поръчката | 25 кв.км. (архивни) / 49 кв.м. (ново заснемане) |